Духът на времето от Евгений Дайнов - откъс 1
Духът на времето от Евгений Дайнов - откъс 1

ОЧАКВАЙТЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ!
Всяка история е история на идеите, които са мотивирали хората да правят едно, а не друго. През 1962 г. настъпва силен трус в идеите на епохата. Започват Шейсетте. Техният лайтмотив е, че хората, веднъж освободени от външни пречки като индивиди, ще се съберат в едно ново общество, основано върху братството, радостта и солидарността: „Любов и мир”. Половин век по-късно, към 2016 г., внезапно се озовахме в свят на „Омраза и война”. Тази книга намира отговор на въпроса: „Къде сбъркахме?”, като проследява развитието, раздробяването и мутирането на идеите от Шейсетте в тяхното „друго”: как от проекта за световна солидарност между свободни индивиди се стига до груповия сепаратизъм, който доминира днес. Основната арена, на която се развива анализът, е тази на рок музиката и свързаните с нея култури, но включва и изкуството, белетристиката, киното, модата, политиката, философията и икономиката. Днес подобни книги с дълъг обяснителен хоризонт са често срещано явление. Тази обаче е първата, която анализира последните десетилетия предимно през рок музиката.
* * *
Евгений Дайнов (1958) е професор по политически науки и професионален рок музикант и композитор, активен в сферата на защитата на природата и на ценностите на гражданското общество.
* * *
Откъс 1
Социалистическият лагер: режисьори, поети и дълги коси
Down to here
Down to there
I want hair
Down to where
It stops by itself*
Hair
През 1973 г. Колин Пауъл е част от официална американска делегация, обикаляща страните от социалистическия лагер в Европа, започвайки с Москва. Ето неговите впечатления от тази част на света: „Излетяхме от Москва за София, България, и (след кацане) изпитахме едно наистина чудесно чувство. Все още бяхме в комунистическия блок, но внезапно отново се появиха живи цветове. После бяхме във Варшава; и там имаше живот. Излизайки от Съветския съюз, дори към тези страни, беше като да прекрачиш от света на черно-белите фотографии към цветен филм. Нашите сетива, умъртвени от съветската действителност, отново се върнаха към живота“.**
„Цветовете“ и „животът“, изтрити в СССР, продължават да съществуват в Източна Европа дори през 1973- та, когато всички режими са затегнали гайките, за да не се повтори чешкият бунт от 1968 г. Можем да си представим колко по-шарено и жизнено е било всичко в тези страни десетилетие по-рано.
През 1962 г. социалистическият лагер, макар ограден от Запада с телени огради и вишки, в културно отношение функционира като придатък на същия този Запад. Макар в доста по-укротени форми, онова, което Духът на времето произвежда в Англия и Америка, се случва и тук.
„Континенталният шик“ навлиза във външния вид на младите не по-късно, отколкото, да речем, в Англия. Погледнете снимки на млади хора в периода 1962 – 1968 г. в страните от Полша до България (донякъде с изключение на Румъния). Изглеждат като лондончани: къси поли, бели обувки на високи токчета, „египетски грим“ и бухнали шейсетарски прически при момичетата; тесни панталони, остри обувки, тънки ревери и все почорлави прически при момчетата.
Въпреки невъобразимата бавност, с която плановите икономики реагират на търсенето, все пак към средата на десетилетието в източноевропейските страни навлиза и новият интериорен дизайн, новите мебели и пр.
В духовната сфера в повечето източноевропейски страни определено започва раздвижване. През 1963 г. в Прага се поставя първата пиеса (издържана в духа на „театъра на абсурда“) на Вацлав Хавел, бързо последвана от още две. В Полша през 1962 г. излиза първият филм, част от „новото кино“, на Роман Полански, последван в следващите години от основополагащи филми на Вайда и Зануси. Основната тема на това ново кино е как човек да запази достойнство в един (социалистически) свят, който е конструиран така, че да лишава хората точно от достойнство.
Отчетливо видима бунтовна младежка субкултура, в съзвучие със западната, се оформя в Чехословакия в началото на 60-те години – млади мъже с дълги коси, наричани máničky (мъжленца) или vlasatci (космат ковци). Дългата коса при мъжете означава заемането на ясна позиция „против“ – против властта, против липсата на свобода и против доминиращото обществено мнение. През 1964 г. няколко града обявяват забрани за такива хора да влизат в обществени учреждения и на културни мероприятия. Към 1966 г. в Прага им се забранява да посещават ресторанти; а по време на полицейска хайка четири хиляди дългокоси младежи са задържани и остригани от органите на реда. През август сто и четиресет са арестувани. Като ответна реакция останалите на свобода „мъжленца“ организират първата антикомунистическа демонстрация от двайсет години, под лозунга „Върнете ни косата!“
Унгария се отличава в голяма степен от повечето соцстрани. Бунтът от 1956 г. докарва начело на държавата Янош Кадар, който има репутацията на твърд сталинист. Той обаче се оказва по-гъвкав от очакваното и за да избегне нов бунт, постепенно разхлабва примката върху културата и изкуството. За разлика от всички свои съседи, Кадар успява да вкара пазарни елементи в икономиката, която започва да произвежда онова, което искат хората.
Към средата на 60-те години Унгария вече е добила славата на „най-веселата барака“ в „лагера“ на социализма; там се оформя и епицентърът на източноевропейския рокендрол с формирането на групи със световен потенциал като Metro и Omega (сформирани през 1962 г.). Заражда се и унгарско кино, следващо посоката на полското.
По това време тези държави са лишени от политическа независимост, тъй като са на пряко подчинение на Кремъл. Вътре в тях гражданите са лишени от политическа свобода, тъй като се намират в еднопартиен режим, без възможност да сменят управляващата партия. При това положение стремежът към свобода може да мине само през арената на културата. Но пък и всяко движение, макар в културата и стила, движещо се по посоката на повече свобода, веднага придобива политически характеристики***. И безпогрешно е припознавано като политическо както от източноевропейските общества, така и от техните комунистически господари.
Участващите в културните брожения не са някакви утописти, търсещи нещо никога и никъде невиждано. Напротив, те са съвършено наясно, че са част от някакъв вече съществуващ общоевропейски проект. В Чехословакия чувството за такава принадлежност е развивано в книгите на знаменития философ (и почти национален герой) Ян Паточка. В Унгария никой не е забравил опита за „поевропейчване“ на управлението, смазан с танковете на СССР през 1956 г. А поляците, които стъпват върху неподчинена Католическа църква и неколективизирано селско стопанство, са напълно убедени, че комунистическият период е нещо антиевропейско, наложено отвън и нетрайно. В България, една от най-мрачните страни в соцлагера, такава силно проевропейска традиция няма. Там импулсът към освобождение минава изцяло през полето на културни жестове и знаци, без да разполага с по-дълбоката основа на европейско самосъзнание. Но и хората, и режимът са наясно, че дори в модата и в танците иде реч за политика.
* „Долу дотук. / Долу дотук. / Искам коса / долу дотук. / Свършва където тя реши“. – Бел. авт
** Powell, Colin. My American Journey. Random House, 1995, p. 171. – Бел. авт.
*** Десетилетие по-късно чехословашките автори на Харта 77 ще изведат сферата на културата и на ежедневието като основни арени на политическо противопоставяне на комунистическия режим. – Бел. авт.
Други новини
Дискусия върху книгата на Серхий Плохий „Изгубено царство“
Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин Дискусия въ...
Духът на времето от Евгений Дайнов - откъс 3
ОЧАКВАЙТЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ! Всяка история е история на идеите, които са мотивирали хората да правят е...
Елтън Джон – Аз. Автобиография (откъс #3)
„Аз имам много недостатъци, но че съм музикант, който се взема прекалено насериозно – в ...
Самоси с телешко и джинджифил (вдъхновени от „Занзибарската съпруга“)
От Ванеса Арина, www.olivesandlucinda.com Макар че съм използвала познатата дума „самоса&ld...
Елтън Джон – Аз. Автобиография (откъс #1)
„Аз имам много недостатъци, но че съм музикант, който се взема прекалено насериозно – ...
„Казаха ми, че няма пазарна ниша за кулинарни романи за провинциална Франция“: Джоан Харис разказва за написването на „Шоколад“
Балансирайки между майчинството и преподаването, авторката измисля своя емблематичен роман на...
Цени за доставка
Уважаеми клиенти, Поради промяна в политиките на фирмата за доставки "Спиди", цената з...
Елтън Джон – Аз. Автобиография (откъс #5)
„Аз имам много недостатъци, но че съм музикант, който се взема прекалено насериозно – в ...
35% търговска отстъпка за читалища и библиотеки
Уважаеми директори на регионални, общински и училищни библиотеки, Министерството на културата обя...
Духът на времето от Евгений Дайнов - откъс 2
ОЧАКВАЙТЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ! Всяка история е история на идеите, които са мотивирали хората да правят е...