Предговор на Майкъл Игнатиев към книгата за фамилията му

През септември 2024 г. на българския пазар излезе книгата „Семейни мемоари: Игнатиеви“ от Майкъл Игнатиев. В нея авторът и историк проследява корените си и се връща назад във времето, за да разкаже историята на семейното си дърво. Изключително интелигентно, емоционално и информирано написана, тази книга ще се хареса както на хората, които се е случило някога отнесено да се запитат „А кой всъщност е граф Игнатиев?“, както и на хората, които си мислят, че знаят всичко по темата – всичко ли, наистина?

***

Повече за книгата и автора:

Майкъл Игнатиев е канадски историк и писател, потомък на руския дворянски род Игнатиеви. Автор е на 17 книги и на сценария на филма „Онегин“. В последните десетилетия неведнъж е влизал в различни класации на най-влиятелните хора на Канада.
Книгата „Семейни мемоари: Игнатиеви“ е посветена на руското наследство на автора. На основата на записи в дневници, спомени, писма и документи от семейния архива М. Игнатиев проследява удивителните биографии на своите предци. Той възстановява техния живот стъпка по стъпка, като започва от имперския двор на Александър II и, минава през революцията, гражданската война и изгнанието.
Тази честна, елегантна и богата семейна история не може да не развълнува емигрантите от първо и второ поколение. Авторът обсъжда въпроси, които си задава всеки от тях: какво да остави в живота си от бившата страна и с какво да се раздели, как да съхрани историческото наследство и идентичност на семейството, как да предаде тези знания на потомците си.
„Семейни мемоари: Игнатиеви“ е ярка история за реални хора, пренесени от ураганите на XX век на нови и необичайни места, за това как са се приспособили там и как са съчетали в себе си памет и нова култура.

***

По-долу можете да прочетете предговора, който Майкъл Игнатиев написа специално за второто издание на книгата си от 2023 г.

Предговор към второто издание от 2023 г.

През 1987 г., когато тази книга беше публикувана за пръв път, Украйна все още беше част от Съветската империя. През 2023 г., когато се появи това ново издание, независима Украйна се бори за свободата си срещу непровокирана брутална руска инвазия. Войната стана поводът емигрантско семейство като моето, с корени и в двете държави, да дешифрира по нов начин миналото. Моите прадядо и прабаба са си построили дом в Украйна и са живели там от 60-те години на XIX век до Руската революция. Погребани са в малка православна църква в село Круподерница (на руски), или Круподеринци (на украински), на брега на река Рос, на три часа път югозападно от Киев. Техният син, моят дядо, е обработвал богатата земя там през 90-те години След 1905 г. той става губернатор на Киев, двама от чичовците ми са родени в града. След революцията, изпратен в изгнание, дядо ми понякога пееше на децата тъжни украински песни. Семейството ми вярваше, че Украйна е част от Русия, но същевременно разбираше, че има собствен език и традиции. Предците ми обичаха земята и хората и не се възприемаха като имперски окупатори. Днес на потомците им се налага да преразгледат историята на нашето семейство, да я погледнат под нов ъгъл.
Трудна задача, тъй като историята на двата народа е тясно преплетена. Инвазията разби представите за живота, който руснаци и украинци са градили и споделяли по времето на моите предци, през съветския период и в независима Украйна след 1991 г. След като възвърне земята и свободата си, както трябва да бъде, Украйна ще трябва да се справи с руското си наследство и с всички руски паметници, с които е осеян пейзажът ѝ. Дали руската православна църква в Круподеринци, някога защитавана като паметник на украинската нация, ще бъде оставена на разрухата? Дали ще я превземат други изповедания? Ще бди ли някой над гробовете ни, както са го правили свещеници и енориаши в продължение на век? Ще бъдат ли съборени старите руски паметници, както беше демонтирана статуята на Екатерина в Одеса? След като са гледали как руснаците унищожават наследството им с ракети и артилерия, когато мирът най-накрая настъпи, украинците ще имат пълно основание да заличат всички следи от агресора.
И все пак, никой не може да контролира миналото. То е река, която, дори да бъде принудена да се скрие под земята за известно време, накрая винаги избива отново на повърхността със сила, способна да помете старите виждания. След като тази ужасяваща война приключи, историците ще тълкуват събитията от близкото минало в контекста на това, което е било причинено на украинското наследство и традиции през царския и съветския период. Но дали ще останат верни на сложната, но реална история за това как руско- и украинскоезичното население са съжителствали както тогава, така и сега? Все още тая` надеждата, че един ден украинците отново ще приемат, че нашите руски гробове са част от наследството и на един свободен и независим народ.

Януари 2023 г.