Чърчил: „Нямам друго какво да предложа, освен кръв, изнурителен труд, сълзи и пот“

На днешната дата, 13-и май, се навършват 80 години от произнасянето на речта на Уинстън Чърчил пред Камарата на общините, след като става премиер през 1940 година. Речта е включена в книгата „Речите, които промениха света“ от Саймън Монтефиоре, която в момента издателство „Прозорец“ подготвя за издаване. Очаквайте я през 2020 година!

А ето я и самата реч (с леки съкращения): 

   Миналия петък вечерта получих поръчение от Негово величество да съставя ново правителство. Очевидното желание и воля на Парламента и нацията беше то да се създаде на възможно най-широка основа и да включва всички партии... Изпълних най-важната част от тази задача.

   ... Сега приканвам Камарата, според резолюцията, внесена от мое име, да даде своето одобрение за направените стъпки и да изрази доверие към новото правителство. Резолюцията е: „Тази Камара приветства съставянето на правителство, представляващо общата и непреклонна решимост на нацията да поведе войната с Германия до победен завършек“.

   Да се сформира административен орган от такъв мащаб и сложност, само по себе си е сериозно начинание, но трябва да помним, че сме в предварителния етап на една от най-великите битки в историята, че сме задействали войските си в много точки на Норвегия и Холандия, че трябва да се подготвим в Средиземно море, че въздушното противоборство е постоянно и че тук, у дома трябва да се направят много приготовления.

   В тази криза се надявам да бъда извинен, че днес не се обръщам с по-пространно слово към Камарата, надявам се също, че моите приятели и колеги или бивши колеги, засегнати от политическото преустройство, ще се отнесат възможно най-снизходително към почти пълната липса на тържественост, с която трябваше да действаме.

   Бих казал на Камарата, казах го и на министрите, които се присъединиха към това правителство: „Нямам друго какво да предложа, освен кръв, изнурителен труд, сълзи и пот“. Изправени сме пред сурово изпитание от най-съкрушителен порядък. Предстоят ни много и много дълги месеци на борба и страдания.

   Питате каква е нашата политика. Ще кажа: тя е да водим война по море, по суша и по въздух, с цялата мощ и с всички сили, които Бог ни даде; да водим война против чудовищна тирания, ненадмината досега в тъмния, печален каталог на човешките престъпления. Това е нашата политика.

   Питате каква е нашата цел. Ще ви отговоря с една дума. Тя е победа. Победа на всяка цена, победа въпреки целия ужас, победа независимо колко дълъг и тежък ще е пътят, защото без победа няма оцеляване.

   Нека е ясно – иначе няма живот за Британската империя, няма живот за онова, на което Британската империя е символ, няма живот за многовековния стремеж и порив на човечеството към неговата цел.

   Но аз приемам задачата си с въодушевление и надежда. Сигурен съм, че нашата кауза няма да претърпи провал. В този момент се чувствам в правото си да поискам помощта на всички и ви призовавам: „Елате, да тръгнем заедно с обединени сили“.

Превод: Мария Михайлова