Когато авторката на „Шоколад“ Джоан Харис била диагностицирана с рак, тя се справила с него по единствения начин, който знаела – превърнала „нежелания гост“ в измислен герой
Когато авторката на „Шоколад“ Джоан Харис била диагностицирана с рак, тя се справила с него по единствения начин, който знаела – превърнала „нежелания гост“ в измислен герой

„Започнах да го наричам господин Р и това го направи по-малко чудовищен“
Всеки понеделник авторката Джоан Харис (56 години) записва едноминутен видео-дневник в бараката си и го публикува в Ютуб. Тя започва поредицата „Писателски живот“ през септември миналата година, целейки да разкаже на читателите си за предизвикателствата при издаването на книга по време на локдаун. Не е предвидила обаче, че през януари тази година ще записва своя дневник с обръсната глава заради рак на гърдата.
Харис, която е написала повече от 20 романа, но е най-известна с превърналия се в класика „Шоколад“ (по който е заснет филм с участието на Жулиет Бинош и Джони Деп), е диагностицирана с първи стадий след рутинна мамография на 21 декември 2020 г. Още на същия ден тя споделя новината със своите 85 000 последователи в Twitter: „Днес в #ThisWritingLife: Джоан научава, че има рак на гърдата. О, 2020. Наистина ни глезиш.“ По-късно добавя: „Това е рак първи стадий, така че трябва да реагира на операция и лъчетерапия. Но, да. Все още е страшно и е гадно. Така че изпратете ми снимки на видри, котки и препоръки за сериали с много сезони.“ Черният хумор очевидно е силната страна на Харис и тя решава да назове рака господин Р и да го третира като „нежелан коледен гост, когото трябва да изгоните и да почистите след него“.
Днес тя ми казва, че честността е най-добрият начин да преминеш през шестмесечно лечение. „Това, което се опитах да направя, като бях напълно откровена относно рака, е да премахна проклятието от него, да попреча на хората да се чудят дали трябва или не трябва да го споменават. Една от причините да не си взема перука е, че не зависи от мен хората да се чувстват по-комфортно в мое присъствие. От тях зависи да разберат, че това не е нещо, от което трябва да се чувстват неудобно.“
Харис казва също, че е искала да вдъхнови други жени да ходят на редовни прегледи. „Помислих си:„ Мога ли всъщност да го пазя от хората?“. И осъзнах, че не, не мога. И че може би не бива. Дори егоистично започнах да си мисля: „Ако го обявя в социалните мрежи, няма да се налага да го обяснявам на десетки хора отново и отново.“ Но също така осъзнах, веднага щом започнах да говоря за това, че има много хора, които реагират и съответно променят собственото си поведение. Много жени ми пишеха: „Чух за вас и си запазих час за мамография, а си мислех, че по време на локдауна не мога“. Или: „Щях да пропусна рутинната си мамография, но сега няма да го направя“. Имаше и съобщения от хора, които бяха диагностицирани и просто се бяха почувствали по-малко сами. Защото това е тема, по която жените не говорят много. Можете да се чувствате доста изолирани.“
Харис говори с чувствителност за другите пациенти в болница, но пише за собственото си заболяване с анархистичен хумор. Докато чака за операция, измисля нови начини да измъчва господин Р. През януари тя пише в Twitter: „Начини за прогонване на господин Р, който отдавна злоупотреби с гостоприемството ми: Убий го с музикален театър. Удави го в океан от чай. Гъделичкай го, докато повърне. Затрий го от лицето на земята, само за всеки случай“.
„Използвах всякакви начини да се отърва от господин Р – казва ми тя. – Открих, че одухотворяването му ми помогна изключително много. Интересен е начинът, по който възприемаме чудовищата в живота си, защото някои хора напомпват своите чудовища и колкото по-големи стават те, толкова по-страшни са. Но всъщност начинът чудовището да се смали е чрез смях и подигравки.“
Иронията е, че първият локдаун при Харис е минал успешно: тя завършва три книги и публикува още две, опазва възрастните си родители здрави и поддържа връзка с дъщеря си Анучка (28 години) в Лондон чрез видео разговори. „През последните 20 години не е имало период, в който да не съм пътувала всеки месец – в чужбина или на някой литературен фестивал. Имах лукса да разполагам с достатъчно пространство, както и спестявания, така че не чувствах, че съм в момент на криза.“ Локдаунът я сближава и със съпруга ѝ, с когото се запознава в колежа и за когото се омъжва в края на 20-те си години. (Сега той управлява нейните графици и „удържа положението“.) „И двамата от време на време имаме нужда от наше си лично пространство и време. Добре е, че го имаме, но реално не съм виждала почти никого от плът и кръв освен него през последните 15 месеца.“
Диагнозата ѝ е шок. Добрата новина е, че ракът е диагностициран навреме. Харис влиза в болница на 13 януари, след като е редактирала новата си книга Honeycomb, и публикува свои снимки от следоперативното легло, а по-късно прочита на глас хайку, което е написала за „радиоактивната си цица“. Всяка седмица във видео тя разказва за лечението си; чете патологичния доклад („изглежда, че ракът няма разсейки“) или обяснява, че е отрязала „избуялата си коса“ и след това е обръснала главата си напълно преди химиотерапията. „Мислех си, че просто трябва да го направя, да преодолея това малко препятствие, което става все по-високо и по-високо, колкото по-дълго отлагаш.“ Оплаква загубата на веждите и миглите си. „Приличам малко на картоф, но хората бързо свикнаха.“
Тя все още работи; подписва договори, чете адаптирани сценарии по книгите си, промотира „Крадецът на ягоди“ (продължение на историята на Виан Роше от „Шоколад“, която започна преди 22 години). През март, в пауза между сесиите химиотерапия, Харис отива в Лондон, за да запише аудиокнигата на Honeycomb; напускайки къщата си за по-дълго за пръв път от осем месеца.
През април започва лечение с лекарството „Таксол“ и ми разкрива, че се е захванала с две чисто нови книги, „които винаги ме връщат към живота“. Но ако има лош ден или изпитва мозъчна мъгла в резултат от химиотерапията, е честна за това как се чувства. В едно видео много забавно разказва за вълчия глад, който изпитва след химиотерапия, и как яде „всяка храна с въглехидрати в света“.
Казва ми: „Поддържам разумно весел светоглед, но понякога си мисля, че ще е по-добре да призная, че се чувствам напълно разбита. И мисля, че това е нещо, за което хората, които са преминали през това изпитание, се чувстват виновни.“
Съпругът ѝ притеснява ли се, че работи по време на химиотерапията? „Според мен той разбираше, че ако не работя, ще съм мрачна и ще се чувствам безцелна. Беше изключително подкрепящ, но не и контролиращ. Мисля, че очакваше да бъда много по-болна, отколкото бях.“
Говорим си малко за книгите ѝ. „Интересувам се от гласовете и езиците отчасти защото английският не е първият ми език. И също така, защото мисля, че писането е представление; целта му е да се чете на глас.“
Бащата на Харис е от Йоркшир, а майка ѝ е французойка. Двамата се запознават в Бретан, но след брака си заживяват над сладкарницата на родителите му в Барнсли. Семейството говори френски у дома и Харис винаги се е чувствала малко по-различна. Оттук произлиза и интересът ѝ към аутсайдерите в нейните романи. В Кеймбридж тя изучава съвременни и средновековни езици и има кратка счетоводна кариера, преди да стане учител по френски език в момчешката гимназия в Лийдс, където остава 15 години. Първата ѝ книга, литературен роман за вампири, потъва безследно през 1989 г. Но третата, „Шоколад“, е включена в списъка за награда „Уитбред“ и я поставя на литературната карта. Авторският аванс не е огромен, но след като книгата се продава на десетки езици, Харис има достатъчно, за да спре да преподава и да се премести в настоящия си дом – мелничарска къща от 1840-те с пет акра гора.
През 2012 г. тя става една от четирите членки на „Клуба на авторките милионерки“ (в който е и Дж. К. Роулинг), постигнали милион продажби във Великобритания от една-единствена книга. През 2013 г. е наградена с Ордена на Британската империя.
Харис страстно вярва, че жените автори невинаги се приемат толкова сериозно, колкото мъжете, и е в журито за наградите Comedy Women In Print за 2021 г. „Бих казала, че много от моите книги са хумористични. Новият ми психологически трилър A Narrow Door, който излиза през август, наистина е с доста мрачен хумор. В романа директорка е назначена да модернизира пропадаща гимназия, доскоро изцяло мъжка, но тя очевидно има сложно минало – преживяла е тийнейджърска бременност, сексизъм в кариерата и двойна мастектомия. Харис написва книгата, преди да бъде диагностицирана с рак. „Трябва да внимавам какво пиша – отбелязва сухо, – защото нещата излизат от страницата и влизат в реалния живот“.
Тя завършва химиотерапията през юни. „Сега следва малко лъчетерапия и след това трябва да съм готова. Предстоят ми генетични изследвания, за да установя дали имам гена BRCA1 [който може да повиши риска от рак], така че може да се наложи да преразгледам някои решения в живота си. Но се надявам, че до края на лятото ще изляза от тунела.“
„Ракът е едно от нещата, за които хората се чувстват почти суеверно неспособни да говорят – казва още Харис. – Просто исках да демистифицирам това и да покажа на всички, че добре, имам го, но той е просто болест. Има начини да се справите и това са някои от начините. Не е задължително да е ужасяващо чудовище. Ракът е нещо, което можете да победите. Можете да се борите, можете да постигнете щастлив край.“
---
Всички книги на прекрасната Джоан Харис ще откриете ТУК.
---
Статията е публикувана за пръв път от Лиз Хогард за „Дейли Мейл“ на 13.06.2021. Оригинала ще откриете на
https://www.dailymail.co.uk/femail/article-9682277/Calling-cancer-Mr-C-far-monstrous-Chocolat-author-JOANNE-HARRIS.html
Други новини
Елтън Джон – Аз. Автобиография (откъс #2)
„Аз имам много недостатъци, но че съм музикант, който се взема прекалено насериозно – в ...
Цени за доставка
Уважаеми клиенти, Поради промяна в политиките на фирмата за доставки "Спиди", цената з...
Излезе първият тийзър трейлър на „Тайната на Артемис Фоул“
„Тайната на Артемис Фоул“ е адаптация по едноименния фантастичен роман на ирла...
Елтън Джон – Аз. Автобиография (откъс #1)
„Аз имам много недостатъци, но че съм музикант, който се взема прекалено насериозно – ...
Елтън Джон – Аз. Автобиография (откъс #4)
Снимка: В Ленинград, днешен Санкт Петербург, с Рей Купър, 1979. „Аз имам много недоста...
Отиде си Тери Гудкайнд
„Потанцувай с мен, Смърт. Аз съм готов.“ На 17 септември почина Тери Гудкайнд, а...
Ново лого на издателство ПРОЗОРЕЦ
Нова година – ново начало! През 2019-а ние в „Прозорец“ приемаме тази максима...
„Казаха ми, че няма пазарна ниша за кулинарни романи за провинциална Франция“: Джоан Харис разказва за написването на „Шоколад“
Балансирайки между майчинството и преподаването, авторката измисля своя емблематичен роман на...
Отиде си Шиниъд О'Конър
Снощи с тъга научихме, че твърде рано, едва на 56 години, си е отишла легендарната ирландска певица ...
Обновена политика за защита на личните данни
Уважаеми партньори, клиенти и приятели на издателство „Прозорец“, „Прозорец&ldq...