Авторката на бестселъри разказва за любовта си към Туве Янсон, за опитите да прочете „Одисей“ и защо не трябва да се срамуваме какво четем или не четем
Книгата, която чета в момента
Току-що завърших Boy Swallows Universe от Трент Далтън. Това е роман за двама находчиви и чувствителни млади братя в Куинсланд през 80-те години на миналия век, които се опитват да оцелеят в един свят на наркотични войни, увредени родители, пренебрегване, насилие, свръхестествени срещи и любов.
Книгата, която промени живота ми
Да прочета „Писма до един млад поет“ на Рилке като тийнейджър беше вълнуващо и оформящо душата преживяване. Рилке е създал една главозамайваща комбинация от насърчение, вяра и предизвикателство – накара ме да мисля, че не съм напълно заблудена да искам да живея творчески живот.
Книгата, която ми се иска да бях написала
Не ни ли се иска на всички да бяхме написали „Вълци“[1]?
Книгата, която повлия на писането ми
Преди 25 години, когато работех над първия си роман, бях писател на къси разкази и журналист, който не знаеше как да напише дълга книга. Не можах да разбера как човек може да поддържа и развива герои и наративи върху толкова обширни страници. Така че се зарових в „Дейвид Копърфийлд“ и „Студеният дом“ точно както едно малко дете с интерес към механичните предмети би разглобило радио транзистор или тостер, опитвайки се да разбере как, по дяволите, работят тези неща. Дикенс е толкова щедър към читателите си и толкова ясен със своите сюжетни линии. Не можех да имам по-добър инструктор.
Книгата, която смятам за най-надценена
Тъй като съм написала „Яж, моли се и обичай“, книга, която мнозина смятат за надценена, винаги учтиво отклонявам този въпрос. Но романът, за който не мога да повярвам, че не е по-популярен, е Book of Strange New Things от Мишел Фабер.
Книгата, която промени мисленето ми
Me and White Supremacy на Лейла Саад беше отварящо очите четиво. Тъй като не съм израснала в охолство, никога не съм мислила, че думата „привилегия“ се отнася за мен. И понеже винаги спокойно съм се определяла като „нерасист“, вярвах, че дискусиите за превъзходството на белите нямат нищо общо с мен. Книгата на Саад ме накара да проумея, че съм бенефициент на векове превъзходство – и че оставам такъв и до днес. Тя също така дава полезни насоки за борба със системната несправедливост, за да станем, както красиво се изразява, „добри прародители”.
Последната книга, която ме разплака
Плача на много книги, но последната, която ме разплака, беше A Three Dog Life от Абигейл Томас – мемоар на авторката, която губи съпруга си бавно и постепенно заради тежка мозъчна травма. Това е тиха и елегантна книга – не без хумор, не без чувственост. И тъй като Томас пише с невероятна сдържаност, емоционалното въздействие на загубата се промъква неусетно към читателя.
Последната книга, която ме разсмя
Pretend I’m Dead от Джен Бегин е мрачен, засукан и страшно забавен роман за млада жена, която обикаля гетата на американския Запад и се крие от живота си възможно най-добре, докато работи като чистачка. Цвилех от смях през цялото време, докато го четях.
Книгата, която не успях да завърша
Иска ми се всички да престанат да ми натякват, че трябва да прочета „Одисей“[2]. Тъжната истина е, че просто не мога да прочета „Одисей“. Опитвала съм. Безнадежно е. Спрете да ме тормозите, хора. Няма да стане.
Книгата, която ме е срам, че не съм чела
Хайде да не се срамим и за книги, а? Животът е твърде сложен и без да трупаме още и още неща, за които да изпитваме вина. Но нека само кажа следното на купчината непрочетени (и несъмнено прекрасни и важни) книги до леглото ми: Ще стигна до вас, когато стигна до вас. Бъдете търпеливи. Бъдете дори по-търпеливи. Добре, нека бъдем честни, вероятно никога няма да стигна до вас.
Най-ранният ми читателски спомен
Вълшебно томче, наречено „Велики шведски приказки“, подарено на мен и сестра ми от нашия прадядо. Бях ги наизустила много преди да мога да ги прочета. Все още виждам ясно като бял ден ярките илюстрации на принцеси, тролове, вещици и красиви герои върху пъстри коне.
Книгата, която чета за успокоение
„Лятна книга“ от Туве Янсон. Този тъничък, но мъдър шедьовър разказва историята на едно упорито и авантюристично момиченце и неговата също толкова упорита и авантюристична баба, които прекарват лятото си заедно на иначе необитаем остров във Финския залив. Това е приказка за две неопитомени героини, свободни сред природа и обичащи се една друга. Тя е едновременно несантиментална и разтапяща сърцето и я чета всяка година.
Книгата, която подарявам
Раздала съм десетки или повече бройки от The Principles of Uncertainty на Майра Калман. Красива книга, както като физически обект (илюстрациите на Калман са пищни и великолепни), така и като проучване за това, как да живеем богат и любопитен живот дори и в лицето на страшна загуба.
---
Всички книги на Елизабет Гилбърт можете да откриете ТУК.
---
Оригиналната статия вижте тук:
https://www.theguardian.com/books/2020/mar/27/elizabeth-gilbert-dont-we-all-wish-wed-written-wolf-hall
[1] Книга на Хилари Мантел, издадена от „Еднорог“ през 2012 г.
[2] Книга на Джеймс Джойс, издадена от „Фама“ през 2004 г.
