„Имате поща“. Книжарницата, която всички искахме. Дали Golden на Мат Хейг ще бъде следващата?
„Имате поща“. Книжарницата, която всички искахме. Дали Golden на Мат Хейг ще бъде следващата?
Какво е общото между Джеф Кини, Ан Патчет, Ема Страуб, Луиз Ърдрич и Джордж Р. Р. Мартин? Всички те са успешни писатели, които са отворили свои независими книжарници. А сега към тях се присъединява и Мат Хейг.
Оригинална статия: https://literaryworld.com/news/13345762
Има причина толкова много от нас да си спомнят малката книжарница от филма „Имате поща“. Тя беше уютна, приветлива и изпълнена с характер – от онези места, където книжарят познава книгите, разбира читателите и кара всеки да се чувства добре дошъл. Тя въплъщаваше нещо, което нито големите търговски вериги, нито алгоритмите могат лесно да пресъздадат: истинската връзка между книгите, читателите и хората, които ги срещат едни с други.
Може би именно това обяснява защо все повече утвърдени автори решават да отворят свои книжарници. Джеф Кини основава An Unlikely Story в Масачузетс. Ан Патчет е съоснователка на Parnassus Books в Нашвил. Ема Страуб отваря Books Are Magic в Бруклин. Луиз Ърдрич е собственичка на Birchbark Books в Минеаполис, а Джордж Р. Р. Мартин – на Beastly Books в Санта Фе. Сега и Мат Хейг, световноизвестният автор на „Момче на име Коледа“, „Среднощната библиотека“, „Причините да останеш жив“, се готви да се присъедини към тях.
Нова книжарница за Брайтън

Хейг ще отвори книжарница и кафене под името Golden в Севън Дайлс – квартал на Брайтън, който в момента няма собствена книжарница. Очаква се Golden да отвори врати през декември. Името е вдъхновено отчасти от голдън ретривъра на Хейг, а кучетата също ще бъдат добре дошли – разбира се, заедно със стопаните си.
Golden обещава да бъде приветливо и достъпно за всички място, изградено около убеждението, че „всеки е читател“ – дори ако просто още не е открил своята книга. По рафтовете ще има художествена и нехудожествена литература, детски книги, графични романи, класика, книги, които са били забранявани, издания за изкуство, луксозни илюстровани албуми и дори малка колекция от винилови плочи. Всичко ще бъде подбрано лично от Хейг и от хора, на чиято преценка той се доверява – вместо изборът да се диктува от алгоритми или търговски цели.
Хейг обещава спокойна атмосфера без литературен снобизъм и без натиск непременно да си купиш нещо. Посетителите ще могат просто да разглеждат книгите, да изпият чаша кафе и да се насладят на това да бъдат заобиколени от литература. От време на време ще има и вечерни събития, които ще събират читатели и писатели на живо.
Защо писателите отварят книжарници?

Въпросът е напълно основателен: защо един успешен писател би се нагърбил с немалкото предизвикателство да управлява собствена книжарница? Може би защото писателите разбират, че книгите се нуждаят от нещо повече от рафтове, продажби и присъствие в интернет. Нуждаят се от хора, които да ги препоръчват, да говорят за тях и да ги поставят в ръцете на точния читател.
Писането често е самотно занимание, а книжарниците предлагат точно обратното – дом за литературни четения, книжни клубове, творчески работилници и неочаквани разговори. Тези автори не просто продават книги. Те инвестират в литературната култура, която е помогнала и на самите тях да изградят своите кариери.
Книжарниците – места, които ни свързват

Независимите книжарници никога не са били просто търговски обекти. В най-добрия си вид те са места за открития, разговори и усещане за принадлежност. Книжарят ти препоръчва роман, за който не си подозирал, че ти е нужен. Литературно четене те среща с нов автор. А разговорът на чаша кафе може да се превърне в приятелство, сътрудничество или нова творческа идея.
Самият аз видях това отблизо в The English Bookshop в Амстердам. Тази книжарница не беше просто място, откъдето да си купиш книга – събираше читатели, писатели, издатели и посетители от десетки държави. Хората идваха заради книгите, но се връщаха, защото усещаха, че са част от нещо. А това не може да бъде измерено с броя на продадените екземпляри.
Това е и една от причините да създам LiteraryWorld: за да може същото усещане за принадлежност да излезе отвъд стените на една-единствена книжарница и да свързва читатели, писатели, книжарници, библиотеки и издатели по целия свят. Така читател, открил даден автор онлайн, може впоследствие да се озове на събитие в местната си книжарница, а програмата на една книжарница да достигне до публика, до която иначе никога не би стигнала.
Израз на доверие в книгите и хората

Да отвориш независима книжарница във време, когато толкова голяма част от културните ни открития се направляват от големи платформи, е акт на оптимизъм. Това е знак, че личната препоръка все още има значение. Че местните общности все още имат значение. И че човешката връзка остава незаменима.
Golden може да започва като една книжарница в един квартал на Брайтън, но идеята зад нея стига много по-далеч. Джеф Кини, Ан Патчет, Ема Страуб, Луиз Ърдрич и Джордж Р. Р. Мартин вече показаха какво може да се случи, когато писателите инвестират пряко в пространства, посветени на литературата. Golden на Мат Хейг продължава тази традиция и ни напомня, че бъдещето на книгите не зависи единствено от това какво четем. То зависи и от местата, на които се събираме, от хората, които ни помагат да открием следващата си книга, и от начина, по който свързваме всички онези, които дават живот на литературата.
Дали Golden ще носи уютното очарование на класическа британска книжарница – с дървени рафтове и кътчета, отрупани с книги? Или ще бъде нещо по-светло, по-смело и напълно неочаквано? Признаваме си – нямаме търпение да разберем. Когато Golden отвори врати в Брайтън, LiteraryWorld ще следи историята ѝ с интерес и ще ѝ стиска палци още от самото начало.
Други новини
„Имате поща“. Книжарницата, която всички искахме. Дали Golden на Мат Хейг ще бъде следващата?
Какво е общото между Джеф Кини, Ан Патчет, Ема Страуб, Луиз Ърдрич и Джордж Р. Р. Мартин? Всички те ...
Хляб на тиган (Torta al testo) по рецепта от „Пътувам и ям из Италия“
„Признавам си, че не пека често хляб. Хлябът е нещо, което изисква специални умения и търпение...
Елизабет Гилбърт и най-важните книги в живота ѝ
Авторката на бестселъри разказва за любовта си към Туве Янсон, за опитите да прочете „Одисей&l...
Отиде си Тери Гудкайнд
„Потанцувай с мен, Смърт. Аз съм готов.“ На 17 септември почина Тери Гудкайнд, а...
Отиде си Шиниъд О'Конър
Снощи с тъга научихме, че твърде рано, едва на 56 години, си е отишла легендарната ирландска певица ...
Някога имали ли сте наистина лоша седмица?
... Сякаш всичкият ви лош късмет се е струпал наведнъж? Направо нереална? Чиста доза смразяващ кошма...
Когато авторката на „Шоколад“ Джоан Харис била диагностицирана с рак, тя се справила с него по единствения начин, който знаела – превърнала „нежелания гост“ в измислен герой
„Започнах да го наричам господин Р и това го направи по-малко чудовищен“ Всеки понеде...
Серхий Плохий с почетна докторска степен от Оксфордския университет
Украинският историк проф. Серхий Плохий беше удостоен с почетна докторска степен от Оксфордския...
„Писателите са като свраки и винаги търсят да си откраднат нещо лъскаво”
Джон Конъли: „В тази фаза на кариерата си Колин Фарел може да играе всеки персонаж… н...
Самоси с телешко и джинджифил (вдъхновени от „Занзибарската съпруга“)
От Ванеса Арина, www.olivesandlucinda.com Макар че съм използвала познатата дума „самоса&ld...