Спомени преди и по време на Княжеството
19,00 €
Описание
Пиша спомени. Не история. Пиша ги дълги години, подир като съм добил впечатления от лица и събития. Затуй няма място за строга последователност в хронологичен ред. Спомените от едновремешните ми пътувания по България и досега, до бели старини, не са изчезнали от душата ми. Нося ги и пазя ги, без да ща, помимо волята си, като най-дълбоко скрити съкровища.
Добри Ганчев, журналист и вестникар, писател и преподавател във Военното училище, попада в най-близкия кръг на княз Фердинанд като негов учител по български език. Приближен на тогавашните държавници, политици, църковни, военни и културни дейци, той излага на белия лист своите впечатления от съвременниците си и от Двореца. Книгата, която читателят държи в ръцете си, като че ли най-често се използваше да разкрие интимните моменти и сензации от дворцовия живот в Третото българско царство. Но Добри Ганчев пише спомените си не за своите съвременници, а за потомците, като изрично отбелязва в завещанието си да бъдат отворени
25 години след смъртта му. Бидейки стриктен хроникьор на постигнатото от „строителите на съвременна България“, но и на невинаги правилните им ходове, той често се спира на негативното в нашата история. Не бива да забравяме обаче, че мемоарите му са писани след две национални катастрофи, сполетели народа ни.
Сладкодумен и високообразован разказвач, Добри Ганчев е сътворил не просто занимателно четиво, а сериозен извор за родната ни история. За първи път читателят има възможност да прочете пълния и нецензуриран текст на неговите спомени.
- Продуктът не е в наличност!
| За книгата | |||
|---|---|---|---|
| Автор: | Цочо Билярски | Ива Бурилкова | Добри Ганчев |
| Дата на издаване: | 27.11.2026 | ||
| ISBN: | 978-619-243-413-7 | ||
| Брой страници | 360 | ||
| Корица | твърда |
Пиша спомени. Не история. Пиша ги дълги години, подир като съм добил впечатления от лица и събития. Затуй няма място за строга последователност в хронологичен ред. Спомените от едновремешните ми пътувания по България и досега, до бели старини, не са изчезнали от душата ми. Нося ги и пазя ги, без да ща, помимо волята си, като най-дълбоко скрити съкровища....