Любомир Христов Лулчев е български офицер и политик, личен съветник на цар Борис III, езотерик.
Роден е на 18 октомври (1 ноември) 1886 г. в Кнежа. Внук е на Андрей Лулчев, български възрожденец от Копривщица, съратник на Васил Левски, един от ръководителите на революционния комитет в Оряхово. Брат е на Андро Лулчев и племенник на Коста Лулчев.
Любомир Лулчев като млад
Завършва мъжката гимназия в Русе. След това учи 2 години медицина в Букурещ. По-късно завършва Военното училище в София. От 1908 г. е подпоручик в българската армия. Служи в 36-и пехотен козлодуйски полк и 16-и пехотен ловчански полк, като ротен командир в инженерната работилница и към Железопътната бригада. След спечелен конкурс на военното министерство заминава за Великобритания, където завършва авиация. Участва в Балканските и Първата световна войни, като през 1915 г. е тежко ранен и изпада в кома. След войната е подполковник и началник на техническа служба в инженерна работилница. През 1919 г. е уволнен от служба. Става привърженик на учението на Петър Дънов. Издава няколко книги, сред които са Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев, Обществен морал и Дънов и други. Издава вестниците и списания Алфа, Ратник на свободата и Живот. По-късно става съветник на цар Борис III. В художествената литература и в политическата публицистика от това време го наричат „Българския Разпутин“.
Женен е за Ангелина (Гела) Радойкова, дъщеря на генерал Станчо Радойков, загинал при атентата в църквата „Света Неделя“. Жената на Лулчев е убита на 17 срещу 18 май 1930 г. от ученичката ѝ по пиано Малина Тимева и майка ѝ, за да прикрият кражбата на бижутата ѝ. Двете получават смъртна присъда, заменена с доживотна. В затвора Малина Тимева става близка с Цола Драгойчева.
След Деветосептемврийския преврат Любомир Лулчев е арестуван на 6 октомври 1944 г. Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд като съветник на цар Борис III и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Междувременно след завземането на властта от комунистите Малина Тимева е освободена и действа като отечественофронтовка, а Цола Драгойчева изрично набелязва Любомир Лулчев в списъка за хора със смъртни присъди.
