Осиновена като бебе, британката Джанет Уинтерсън не спира да поставя под въпрос смисъла на живота. Още на 6 годинки решава, че ще става мисионер; затова започва да пише проповеди. Но десет години по- късно открива, че е лесбийка. Тогава вече започва да преподава английски в оксфордски колеж, като върши дребни работи, за да се издържа, тъй като е напуснала дома си. След като се премества в Лондон, издава дебютния си полубиографичен роман „Портокалите не са единственият плод“ (1985), които е награден и филмиран. Следващият си отличен роман „Страстта“ (1987), който следва френски войник по времето на Наполеон, написва при престой у Рут Рендъл. След него създава Sexing the Cherry (1989), раблезиански интертекстуален роман за пътешествия, започващ в алтернативен Лондон от 17-ти век. Други експериментални нейни книги са „Написано върху тялото“ (1992), „Изкуство и лъжи“ (1994) и изследващата физиката Gut Symmetries (1997). Досега Джанет е издала повече от 20 книги. Преразказа, който прави на историята на Атлас и Херкулес „Тежестта“ (2005) излиза на български в поредицата „Митове“, за която пишат още Маргарет Атууд, Виктор Пелевин, Чинуя Ачебе, Дона Тарт и т.н. Тя има и сборник с разкази „Светът и други места“ (1998). Пише есета върху културата в Art Objects. Essays in Ecstasy and Effrontery (1995). Последните й книги са мемоара „Защо да бъдеш щастлив, когато можеш да бъдеш нормален? (2010) и вещерският The Daylight Gate (2012).
