Участвал и в двете световни войни, фелдмаршал Ерих фон Манщайн се счита за един от най-талантливите германски стратези.
През Първата световна война Манщай е вече лейтенант и се сражава в Белгия, след това в Източна Прусия и в Полша. Приключва Първата световна война в чин капитан и заслужено получава награди като Железен кръст I-ва степен и Орден на "Дома на Хоенцолерните".
През 1933 г. става полковник, а до 1937 г. вече е назначен за заместник началник на генералния щаб. Още през 1934 г. Манщайн изразява протеста си срещу нацистите. В началото на 1938 г. името на генерал-майор Манщайн е в черния списък на фюрера.
През април 1939 г. Манщайн е назначен за началник на оперативния щаб на Рундщет и заедно с полковник Гюнтер Блументрит взема участие в разработването на плановете за нахлуване в Южна Полша и овладяването на Варшава.
По-късно Манщайн предлага свой собствен план за нахлуването във Франция на базата на опита си в Полша, където вече е овладял тактиката на Блицкрига.
Първоначално планът му е отхвърлен, но веднъж привлякъл вниманието на Хитлер на 7 февруари той е бързо приет. Манщайн прекарва осем месеца в окупационните сили на Ламанша. На 1 юни 1940 г. става генерал от пехотата и на 19 юни 1940 г. след успеха на операция "Гелб" е награден с Рицарски кръст.
През 1941 година командва 56-ти танков корпус в състава на групата армии "Север", който действа в Прибалтика. След това е командващ на Кримския полуостров и през май 1942 г. превзема Севастопол, за което е произведен в чин генерал-фелдмаршал. През 1943 г. е награден с Дъбовите листа към Рицарския кръст за обкръжаването на съветските войски Харков. На следващата година е награден с Мечовете на Рискарския кръст. На 1.07.1944 г. е отстранен от длъжност поради разногласия с Хитлер за воденето на войната на Източния фронт и е зачислен в резерва на фюрера.
След края на войната е интерниран в британски лагер, а през 1949 г. е осъден от британския военен съд на 18 години затвор. През 1953 г. е освободен, след което работи като военен консултант на западногерманския Бундесвер.
Умира на 10 юни 1973 г.