Откъс от „Скрити истини за Втората световна война“, Марк Солонин

ПРОЛЕТТА НА ПОБЕДАТА. ЗАБРАВЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА СТАЛИН

Патриотизмът се определя от мярата за срам,
която човек изпитва за престъпления,
извършени в името на неговия народ.
Адам Михник

Да се каже, че в СССР върху обсъждането на тази тема е наложена изключително строга забрана, означава да не се каже нищо. Да се каже, че за това престъпление са измислени със задна дата нелепи оправдания, означава да се изрече съзнателно неистина. Няма никакви оправдания. Никой нищо не се е и опитвал да оправдава. Народ и партия, бащи и деца, „върхове“ и „низини“ са единни в категоричното отричане на наличието на подобен предмет за обсъждане, камо ли на осъждането му. Въпроси няма – затова пък има отговор: несъкрушим, многотонен, за векове. В гранит и мрамор се извисява над Трептов парк в Берлин съветският войник освободител със спасеното немско момиче в ръце и всяка пролет в подножието на монумента послушно са полагани цветя. И дори след като в първите години на „гласността“ започват да се публикуват редки и разпокъсани спомени, че немското момиче е могло да се окаже в ръцете на съветския войник в друга ситуация и с други за момичето последици, тези гласове никой не пожелава да ги чуе. Или по-точно казано, не успява да ги чуе. Подобна истина не се вмества в съзнанието на нормалния съветски човек.
Помощта, колкото и да е странно, идва от Запада. За пореден път чужбината ни помага. Там е създадена „научна традиция“, в чиито рамки темата за насилието над цивилното население на Германия (тоест за масовите зверски убийства, изтезания, грабежи, унищожаване на жилища) е игриво обозначена с термина „сексуално насилие“. Което дава възможност да се въздъхне с облекчение. Не, никой не спори, че изнасилването – и по законите, и дори по апашките „разбирания“ – е тежко престъпление. Но особен „вид“ престъпление. Обвиняемият винаги има възможност – нагло ухилен (или с изплашено въртящи се очички, в зависимост от обстоятелствата) – да каже: „Хайде стига... Какво насилие... Че тя сама дойде...“.
И така, думата е намерена. По-нататък е по-просто. По-нататък остава да се сведе изключително тежкият исторически и морален проблем до темата за прословутото „сексуално насилие“, а после да се подложат на съмнение както масовостта на явлението, така и самият факт на насилие. От многото примери за такава „настъпателна контрапропаганда“ ще приведа само един, но твърде характерен и забележим. Тази публикация е забележима и с това, къде се появява (в най-стария и един от най-тиражните вестници в страната), и с високия официален статут на привлечените към обсъждането лица. В повод за „дискусия“ се превръща издаването в Русия на известната книга на английския историк Антъни Бийвър „Падането на Берлин“. На 21 юли 2005 г. журналистът от вестник „Труд“ С. Турченко решава да оправи неканения „чуждестранен консултант“. Да го оправи във всички смисли, каквито тази дума има в руския език.
Решителният отпор започва още от първите му думи. От самото заглавие на статията: „Насилие над фактите“. По-нататък, в подзаглавието, се вижда много ясният намек за това, на кого угажда Бийвър и в чия мелница наливат вода присъединилите се към него непосочени отцепници: „Защо британският историк и някои средства за масово осведомяване преразказват басните на Гьобелс?“. И накрая, в творческото въображение на журналиста се появява адска картина: „Гьобелс доволно потрива ръце в гроба...“.
Най-напред е предоставена думата на Махмут Гареев (армейски генерал, академик от Руската академия на естествените науки, професор, доктор на историческите науки, доктор на военните науки, бивш заместник-началник на Генералния щаб на съветската армия и т.н.). Маститият учен е нямал и няма никакви съмнения и въпроси: „Бийвър и тези, които му пригласят, са банални плагиати. Истинският автор на мита за „агресивната сексуалност“ на нашите войници е Гьобелс. Бийвър обаче надплю Гьобелс... Пореден пасквил срещу съветския войник освободител... Аз лично участвах в освобождаването на Източна Прусия. Казвам ви чистосърдечно: за сексуално насилие тогава дори не съм и чувал. Помня, че пред строя ни прочетоха решение на военния трибунал. Същността му беше, че няколко войници нахлули в двора на заможен бауер, хванали няколко кокошки и гъски и започнали да ги варят. Когато боят за селото приключил, стопаните се измъкнали от мазето, където се криели, и се развикали. Пристигнал патрул. Войниците били арестувани. Командирът на 184-та дивизия генерал-майор Басан Городовиков заповядал да се организира показно съдебно дело на военния трибунал. Бойците получили по пет години пребиваване в лагер. Не е трудно да се допусне, че наказанието би било неизмеримо по-строго, ако някой от тях би хвърлил око, да речем, на домакинята“.
Следващият армейски генерал, Герой на Съветския съюз, Герой на социалистическия труд Иван Третяк не е толкова категоричен. Той е готов да признае, че жертви на насилие са били не само гъски и патици: „В такава огромна войскова групировка, която през 1945 г. навлезе в Германия, можеше да се случи всичко. Мъжете по няколко години не бяха виждали жени. Някои не устояха. Но сега мнозина признават, че сексуалните връзки между наши бойци и немкини далеч невинаги са носели насилствен характер. Интересът е бил взаимен. Странно е днес да се чете как някакъв англичанин неочаквано се е загрижил за сексуални колизии с шейсетгодишна давност, за които и немкините не споменават на глас...“.
Президентът на Асоциацията на историците от Втората световна война, доктор на историческите науки, професор Олег Ржешевски също не крие възмущението си от поредния опит „да се създаде наново образът на „азиатските орди“, набиван в главите на немците от нацистката пропаганда, а и от малка група историци неофашисти, на които отдавна са обърнали гръб в Германия“ (подчертано от мен – М.С.). Както и следва да се очаква, особеното негодувание на професора, президент на Асоциацията на историците, предизвиква точно необосноваността на обвиненията: „Трябва да има значими основания, да се разполага с документи, след като се отправят толкова тежки обвинения по адрес на армията, изнесла на раменете си основната тежест на борбата с фашисткото нашествие. Но такива в книгата на Бийвър няма. Сведенията за „масово насилие“ почиват на свидетелства от типа „берлинчани помнят...“, „един лекар преброи...“, което не е приемливо за научно изследване, за каквото претендира книгата“.
Истината пък, според мнението на професор Ржешевски, е в това, че „Лавината от мъст би могла да залее Германия, но това на става. Военнослужещите и от съветската, и от другите съюзни армии като цяло проявяват хуманно отношение към мирните жители на Германия... Върховното военно командване предприема извънредни мерки за избягване на безчинства спрямо мирното германско население“. След това изявление Ржешевски, както се полага на професионален историк, привежда документално обоснован факт. Много интересен, но, за съжаление, неясно изложен факт: „През първите месеци на 1945 г. за извършени безчинства по отношение на местното население са осъдени от военни трибунали 4148 офицери и много войници“.
„...И много войници.“ Много – това колко е? Отговор няма. Налага се да се градят предположения. На един офицер в действащата армия се падат най-малко десет войници. Ако се приеме на доверие тезата, че причина за „безчинствата“ е, че „мъжете по няколко години не бяха виждали жени“, средната очаквана вероятност за извършване на „безчинства“ сред войниците трябва да е по-висока, отколкото сред офицерите. Офицерите от Червената армия (особено през последните години от войната) виждат жени. За това се погрижва другарят Сталин.
Само през пролетта на 1942 г. в рамките на „масовата доброволна мобилизация“ (точно това е казано в постановлението на Държавния комитет за отбрана) са призовани над 450 000 жени. Съветските историци с особена гордост съобщават, че 70 % от тях са насочени в действащата армия. Наред с мобилизираните по постановления на Държавния комитет за отбрана в действащата армия има волнонаемни жени, чиято численост през 1945 г. е 234 000. В скоби ще отбележим, че през 1943 – 1945 г. в тиловите части и учреждения на Въоръжените сили на СССР има около пет милиона призовани на военна служба мъже. Така че изпращането на фронта, и то на предната линия, на стотици хиляди жени изобщо не може да се обясни с катастрофален недостиг на личен състав...
Ако се върнем към факта, приведен от професор Ржешевски, можем да допуснем, че осъдените за „безчинства по отношение на местното население“ войници са десет пъти повече от офицерите. В такъв случай общият брой на осъдените (не общият брой на безчинстващите, а само броят на осъдените!) ще бъде 40 000 – 50 000 души. За пролетта на 1945 г. такава е числеността на една общовойскова армия.
Но и това не е всичко. Като продължава да демонстрира своето „усърдие извън разума“, С. Турченко бърза да допълни съобщението на професор Ржешевски с цитат от следния документ:
„Донесение до началника на политическия отдел на 8-а гвардейска армия гвардейски генерал-майор М. Скосирев от 25 април 1945 г.:
През последните дни рязко намаля броят на случаите на битпазарщина, изнасилване на жени и други аморални явления от страна на военнослужещи. Регистрират се по два-три случая във всеки населен пункт, докато преди броят на случаите на аморални явления беше много по-голям...“.
И така, какво ни казаха уважаемите авторитетни хора? Думата „убийство“ не е произнесена от никого. Гареев знае за крадени кокошки, но за изнасилвания дори не е чувал. Армейски генерал Третяк признава за наличие на известни „сексуални колизии“, които, между другото, не заслужават споменаване и обсъждане. Историкът Ржешевски не знае за документи, които биха могли да потвърдят „масово насилие“, но признава факта за осъждането на много хиляди войници и офицери от Червената армия за безчинства, каквито, по мнението на Гареев, изобщо не е имало. Гвардейският генерал-майор с гордост съобщава, че броят на изнасилванията и на други аморални явления, измислени от пропагандата на Гьобелс, „рязко намаля“ и „във всеки населен пункт“ са регистрирани само по два-три случая. Направо дребна работа. „Преди броят на случаите на аморални явления беше много по-голям...“

Повече за книгата можете да научите ТУК. 

* * *

Това и всички други заглавия от поредица „Хроника“, можете да закупите с 30% отстъпка до неделя, 20-и март.
Разгледайте ги в раздел ПРОМОЦИИ.

Други заглавия от Марк Солонин: