Откъс от „Цената на победата“, Борис Богачов

Нашите огромни загуби

В Подолския военен архив търсих из записките, водени от офицерите в моята дивизия през 1943 година. За една година във всеки стрелкови взвод са били сменяни между петима и седем командири, както и по трима-четирима командири във всеки минометен взвод, по четирима-петима командири във всяка рота, по трима във всеки противотанков артилерийски взвод и по двама-трима командири от всеки батальон или полк. Предшествениците им са били убити, ранени, обявени за изчезнали или прехвърлени.
През четирите години на Великата отечествена война военният състав (и войници, и офицери) на пехотните роти, батальони и полкове десет-дванайсет пъти се е сменил изцяло. Всеки ден е имало по 12 000 убити.
Сергей Смирнов, поет и изследовател на Втората световна война, който написа книга за защитниците на Брестката крепост, беше прав, когато веднъж в телевизионно предаване каза: „Всеки войник, преминал през ужасите на настъпленията и на отбранителните боеве, е герой“.

Огромният брой жертви бе предизвикан от некомпетентността на висшето ни командване: безброй фронтални атаки, при положение че вражеската отбрана не е била достатъчно отслабена предварително; тенденцията да се съсредоточават върху завземане на възвишения, независимо дали са тактически важни; грижата да отвоюват обратно градове преди официални празници и т. н.

През този период съветските генерали можеха да постигнат победа единствено като пролеят реки от кръв. Немски офицер, заловен от наши разузнавачи, споменава в свое писмо тази напразна жестокост и безсмислието:

През лятото отблъсквахме руските атаки. Открихме огън от разстояние 600 метра и в първата вълна на атаката на земята падаха цели подразделения… Неколцината оцелели продължаваха настъплението. Беше необяснимо страшно, невероятно, нечовешко. Никой от нашите войници не би се придвижил напред. Втората вълна също даде жертви, но сплоти редици над телата на своите другари, убити в първата вълна. После, сякаш по команда, разгърнати в редици, войниците се втурнаха към нас. Докато приближаваха, се чуваше разногласен, отекващ вик „Ураааа!“. Първите три вълни бяха унищожени от нашата стрелба… Яростната атака на четвъртата беше по-бавна: бойците си проправяха път през труповете. Картечниците ни бяха нагорещени от нестихващия огън и се наложи да прекратим стрелбата, за да сменим цевите. Броят, продължителността и яростта на атаките изцеди енергията ни и ни изтощи. Честно казано, те ни плашеха. Ако руснаците могат да си позволят да изгубят толкова много хора в опит да си върнат дори незначителни участъци от нашата отбрана, тогава колко често и с какъв брой бойци ще атакуват, ако целта е наистина важна?

В немски полеви дневник на военните операции записвалият от 4-та германска танкова армия споменава нападенията на 17-а и 44-та руска кавалерийска дивизия срещу германските позиции:

Не можехме да повярваме, че врагът се канеше да атакува танковете ни на това широко поле, по-подходящо за провеждане на паради… Но към нас тръгнаха три линии кавалерия. През снега, който искреше на слънцето, ездачите смело галопираха с извадени саби и се притискаха към шиите на конете си. Първите снаряди избухнаха в средата на атакуващите. Във въздуха полетяха парчета хора и коне… Объркахме се, когато след първата атака руските кавалеристи отново ни нападнаха. Бе невъзможно да повярваме, че след клането на първите ескадрони ужасното представление ще се повтори… Нашите оръжия вече бяха на прицел и втората вълна кавалеристи бе унищожена още по-бързо от първата. Почти всички от 44-та дивизия и три четвърти от 17-а бяха убити.

Атаки като описаната, предназначени да изтощят германците, доста често се прилагаха през 1941 и 1942 година. Съкрушихме ги с нашите трупове.

Стиховете на предвоенната песен „с минимални кръвопролития и мощен удар“ се оказаха заблуда. Доказателството е в безбройните епизоди и от Финландската, и от Великата отечествена война, когато „край незнайно селце на безименна височина“ посичаха до последния човек цели пехотни роти и батальони. Колко струваше животът на един селянин във войнишки шинел, след като екзекутираха и маршали, и командващи армии?

Повече за книгата можете да научите тук: