Обръщение на Адолф Хитлер към германския народ във връзка с началото на войната срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г.
1) Националсоциалисти! Дойде часът, когато най-накрая мога да говоря открито.
Когато на 3 септември 1939 г. Англия обяви война на германския Райх, отново се повтори британският опит да провали всяко начало на обединение и в същото време за въздигане на Европа чрез борбата срещу най-силната в момента държава на континента. Така водеше тя война срещу Холандия. Така се сражаваше по-късно с помощта на цяла Европа срещу Франция. И така, в началото на века, тя започна да обкръжава тогавашната Германска империя, а през 1914 г. започна Първата световна война.
Само поради липсата на вътрешно единство, Германия беше разбита през 1918 година. Последствията бяха ужасни. След като първоначално лицемерно беше обявено, че борбата е само срещу кайзера и неговия режим, когато германската армия свали оръжието, започна планираното разрушаване на Германската империя. По това време като че ли буквално се сбъдна пророчеството на един френски държавник.
2) Уж в Германия имало 20 милиона ненужни хора, т.е. те трябвало да бъдат отстранени с глад, болести или емиграция. Но националсоциалистическото движение започна работата си за обединението на германския народ и по този начин прокара път за възраждане на държавата.
Този нов подем на нашия народ от катастрофата, бедността и срамното неуважение минаваше под знака за чисто вътрешно въздържание. Англия, по-специално, това не я засягаше и с нищо не я заплашваше. Въпреки това веднага беше възобновена омразната политика за обкръжаване на Германия. Отвътре и отвън се плетеше известният ни заговор на евреите и демократите, болшевиките и реакционерите с единствената цел да се попречи на създаването на нова национална държава и отново се потопи Райхът в безсилие и бедност.
Освен към нас, омразата на тази световна конспирация беше адресирана и срещу тези народи, които също нямаха късмет и бяха принудени да вадят хляба си в най-жестока борба за оцеляване. Преди всичко се оспорваше и дори официално се забраняваше правото на Италия и Япония, както и на Германия, да имат дял в богатството на този свят. Ето защо съюзът на тези нации е само акт на самозащита срещу заплашващата ги егоистична световна коалиция.
Още през 1936 г. Чърчил, цитиран от американския генерал Ууд, заяви пред комисията на Камарата на представителите на САЩ, че Германия отново става твърде силна и затова трябва да бъде унищожена.
През лятото на 1939 г. Англия изглежда реши, че е дошъл моментът да започне отново замисленото унищожение с повтаряне на мащабната политика за обкръжаване на Германия.
Систематичната кампания от лъжи, която бе организирана за тази цел, беше насочена към убеждаване на други народи, че уж са били заплашени, за да ги хванат в капана на английски гаранции и обещания за подкрепа и след това, както в навечерието на Първата световна война, да ги принудят да се бият срещу Германия.
Така Англия успя да разпространи в света през август 1939 г. твърдението, че Германия застрашава Литва, Естония, Латвия, Финландия, Бесарабия, както и Украйна. Някои от тези страни, с помощта на подобни твърдения, отхвърлиха обещаните гаранции и по този начин станаха част от фронта, обкръжаващ Германия.
При тези обстоятелства, аз, съзнавайки отговорността си пред своята съвест и пред германския народ, сметнах за възможно не само да уверя тези държави и техните правителства в измамата на британските твърдения, но и специално да успокоя най-мощната сила на Изтока с помощта на официалните изявления относно сферите на нашите интереси.
Националсоциалисти! Вие всички, разбира се, чувствахте тогава, че тази стъпка бе горчива и трудна за мен. Никога германският народ не е имал враждебни чувства към народите на Русия. Само през последните две десетилетия, еврейските болшевики-началници от Москва се опитаха да подпалят не само Германия, но и цяла Европа. Не Германия се опита да прехвърли националистическата си мироглед в Русия, а еврейските болшевики-началници в Москва постоянно се опитваха да налагат своето господство на нашия и другите европейски народи, при това не само духовно, но преди всичко военно.
Но резултатите от дейността на този режим във всички страни беше само хаос, бедност и глад. За разлика от това, аз в продължение на две десетилетия се опитах с минимална намеса и без унищожаване на нашето производство да изградя в Германия нов социалистически ред, който не само ликвидира безработицата, но и осигурява постоянния приток на хора в съзидателната сфера благодарение на увеличението на заплатите.
Успехите на тази политика на нови икономически и социални отношения в нашия народ, които систематично преодоляват съсловните и класовите противоречия, имат за крайна цел да се създаде истинска народна общност и са уникални в целия свят.
Затова през август 1939 г. за мен беше толкова трудно решение да изпратя моя министър в Москва, за да се опита да се противопостави на британската политика за обкръжаване на Германия. Направих го, не само осъзнавайки отговорността ми пред германския народ, но на първо място, с надеждата за постигане на крайна сметка на намаляване на напрежението, което би могло да намали и жертвите, които иначе щеше да ни се наложи да дадем.
След като Германия в Москва официално призна областите, изброени в Договора за приятелство, с изключение на Литва, които са извън сферата на всякакви германски политически интереси, бе сключено и специално споразумение, ако Англия наистина успееше да подтикне Полша за война срещу Германия. Но в този случай имаше ограничение на германските претенции, което по никакъв начин не съответстваше на успехите на германските войски.
Националсоциалисти! Последиците от този договор, който аз исках и се сключи в интерес на германския народ, бяха особено трудни за германците, живеещи в страните, засегнати от него. Повече от половин милион наши сънародници – дребни селяни, занаятчии и работници – бяха принудени да напуснат бившата си родина почти за една нощ, бягайки от новия режим, който ги заплашваше отначало с пълна бедност, а рано или късно – с пълно унищожение. Въпреки това хиляди германци изчезнаха! Беше невъзможно да се научи нещо за съдбата им, или поне местонахождението им. Сред тях имаше повече от 160 граждани на Райха.
Аз мълчах за всичко това, защото трябваше и защото основното ми желание беше да се постигне трайно решение, ако е възможно – по-дълъг баланс на интереси с тази държава.
Но още по време на настъплението на нашите войски в Полша съветските управници, въпреки договора, внезапно повдигнаха претенции за Литва.
Германският райх никога не е имал намерение да окупира Литва и не само, че не предявява никакви подобни претенции към литовското правителство, но, напротив, отхвърли искане на тогавашното литовско правителство за изпращане на германски войски в Литва, тъй като това не съответстваше на политиката на Германия.
Въпреки това аз се съгласих на това ново руско изискване. Но това беше само началото на една непрекъсната поредица от все нови и нови изнудвания.
Победата в Полша, постигната от немската армия, ме накара да се обърна отново към западните сили с мирно предложение. То беше отхвърлено от международните и еврейските подпалвачи на войната. Но причината за отхвърлянето му още тогава беше, че Англия все още се надяваше, че ще бъде в състояние да мобилизира европейска коалиция срещу Германия, включително балканските страни и Съветска Русия.
В Лондон решиха да изпратят за посланик в Москва г-н Крипс. Той бе получил ясна задача на всяка цена да възстанови отношенията между Англия и Съветска Русия и да ги развива в английски интерес. За напредъка на тази мисия се съобщаваше от британската преса, ако тактически съображения не я принуждаваха да мълчи.
През есента на 1939 и пролетта на 1940 г. първите последици станаха факт. Започна завладяването от СССР не само на Финландия, но и на балтийските държави, Русия внезапно започна да мотивира тези действия като с лъжливи, така и със смехотворни твърдения, че тези страни трябвало да бъдат защитени от заплаха отвън или да я предотвратят. При това можеше да се има предвид само Германия, тъй като няма друга държава, която би могла да проникне в зоната на Балтийско море, нито да води война там. Въпреки това аз премълчах. Но управляващите в Кремъл веднага продължиха напред.
Докато Германия през 1940 г. в съответствие с т.нар. Договор за дружба отдалечи войските си от източната граница и дори ги изтегли от тези области, вече започна съсредоточаване на руските сили в такъв мащаб, че това можеше да се разглежда само като умишлена заплаха за Германия.
Според една декларация, направена лично от Молотов, през пролетта на 1940 г, само в прибалтийските държави се намират 22 руски дивизии.
Тъй като руското правителство постоянно твърди, че ги сформирало местното население, целта на по-нататъшното им пребиваване там може да бъде само като провокация срещу Германия.
Докато нашите войници на 10 май 1940 г. сломиха силата на френско-британските войски на Запад, концентрацията на руските войски на Източния ни фронт постепенно вземаше все по-заплашителни размери. Ето защо от август 1940 г. стигнах до извода, че интересите на Райха ще бъдат нарушени фатално, ако пред това съсредоточаване на болшевишки дивизии оставим незащитени нашите източни провинции, които вече са били опустошавани неведнъж.
Случи се това, към което беше насочено англо-съветското сътрудничество, а именно: на Изток бяха ангажирани големи немски сили, така че ръководството на Германия не можеше да разчита на тях за водене на войната на Запад, особено в резултат от действията на авиацията.
Това съответства на целите, не само на британската, но и на съветската политика, защото както Англия, така и Съветска Русия искат тази война да продължи колкото е възможно по-дълго дълго, за да отслаби цяла Европа и да я обезсили.
Застрашаващото настъпление на Русия в крайна сметка има само една задача: да вземат в свои ръце важната основа на икономическия живот не само в Германия, но и в цяла Европа, или, в зависимост от обстоятелствата, най-малкото, за да я унищожат. Но именно Германският райх от 1933 г. се опитваше с безкрайно търпение да направи държавите от Югоизточна Европа свои търговски партньори. Затова най-много бяхме заинтересовани от тяхната вътрешна държавна консолидация и опазване на реда. Нахлуването на Русия в Румъния и съюзът на Гърция с Англия заплашва скоро тези територии да се превърнат в арена на всеобщата война.
Въпреки нашите принципи и обичаи, в отговор на настоятелното искане на тогавашното румънско правителство, което само си беше виновно за такова развитие на събитията, посъветвах заради мира да се отстъпи на съветския шантаж, да им отстъпят Бесарабия.
Но румънското правителство смяташе, че ще може да оправдае тази стъпка пред народа си само при условие, че Германия и Италия, с цел компенсиране на щетите, ще дадат като минимум гаранция за ненарушимостта на границите на остатъка от Румъния.
Направих го с тежко сърце. Причината е разбираема: ако Германският райх дава гаранция, това означава, че той ще я спази. Ние не сме британци, нито евреи.
Вярвах до последния час, че ще служа на мира в този регион, дори и ако поема трудни ангажименти. Но, за да реша окончателно тези проблеми и да разбера руската позиция спрямо Райха, изпитвайки натиск от постоянното увеличаване на мобилизацията на източните ни граници, поканих господин Молотов в Берлин.
Съветският външен министър поиска изясняване на позицията или съгласието на Германия в следните 4 въпроса:
Първи въпрос на Молотов:
Ще има ли германска гаранция за Румъния в случай на нападение от Съветска Русия срещу Румъния?
Моят отговор:
Германската гаранция има общ и задължителен характер за нас. Русия никога не ни е обявявала, че с изключение на Бесарабия, изобщо има някакви интереси в Румъния. Окупирането на Северна Буковина вече беше нарушение на това уверение. Ето защо аз не мисля, че Русия изведнъж е решила да предприеме по-нататъшни действия срещу Румъния.
2-ри въпрос на Молотов:
Русия отново усеща заплаха от Финландия и е решила, че няма да я търпи. Дали Германия е готова да спре да оказва подкрепа на Финландия и, на първо място, незабавно да изтегли германските войски, които се движат в посока на Киркенес?
Моят отговор:
Германия, както и преди, няма никакви политически интереси във Финландия, но правителството на Райха не може да толерира нова война на Русия срещу малкия финландски народ. Освен това ние никога няма да повярваме, че Финландия заплашва Русия. Не бихме искали Балтийско море да стане театър на военни действия.
3-ти въпрос Молотов:
Дали Германия е готова да се съгласи, че Съветска Русия ще предостави гаранция за България и съветските войски ще бъдат изпратени на България за тази цел, при което той, Молотов, гарантира, че това няма да се използва като повод, например, за свалянето на царя?
Моят отговор:
България е суверенна държава и не ми е известно, дали тя изобщо се е обръщала към Съветска Русия с искане за гаранции, както Румъния се обърна към Германия. Освен това трябва да обсъдя този въпрос с моите съюзници.
Четвъртият въпрос на Молотов:
Съветска Русия при всички обстоятелства има нужда от свободно преминаване през Дарданелите, а за защита на това преминаване е необходимо да се създадат няколко важни военни бази на Дарданелите и по Босфора. Ще се съгласи ли с това Германия, или не?
Моят отговор:
Германия е готова по всяко време да даде съгласието си за промяната в статута на Проливите, определени от споразумението в Монтрьо в полза на Балканските държави, но Германия не е готова да се съгласи със създаването на руските военни бази в Проливите.
Националсоциалисти!
Заех единствената позиция в този въпрос, каквато бих могъл да приема като отговорен вожд на Германския райх и като представител на европейската култура и цивилизация. Резултатът беше засилването на съветската дейност, насочена срещу Райха, на първо място, незабавно започна подриване на новата румънска държава, както и опити да се свали българското правителство с помощта на пропагандата.
С помощта на обърканите, незрелите хора от румънския легион успяха да инсценират държавен преврат, чиято цел бе да се свали държавният глава генерал Антонеску, да се вкара страната в хаос и като се отстрани законната власт, да се създават предпоставки гаранцията, обещана от Германия, да не може да влезе в сила.
Въпреки това продължих да смятам, че е най-добре да продължа мълчанието си.
Веднага след краха на тази авантюра отново се усили концентрацията на руските войски на източната граница на Германия. Все повече танкови и парашутни войски се прехвърляха в заплашителна близост до германската граница. Германският Вермахт и нашата родина знаят, че само допреди няколко седмици на нашата източна граница нямаше нито една германска танкова или моторизирана дивизия.
Но ако е необходимо последно доказателство, че въпреки всички опровержения и маскировки, между Англия и Съветската Русия е възникнала коалиция, то го даде югославският конфликт.
Докато предприемах последен опит да умиротворя Балканите и, разбира се, заедно с Дуче предложих на Югославия да се присъедини към Тристранния пакт, Англия и Съветска Русия съвместно организираха преврат и за една нощ отстраниха законното правителство, готово за взаимно разбирателство. Днес е възможно да се каже на германския народ за това: Антигерманският държавен преврат в Сърбия се случи не само под английски, но и преди всичко под съветски знамена. Тъй като ние премълчахме и за това, съветското ръководство направи следващата стъпка. То не само организира преврата, но и няколко дни по-късно сключи със своите марионетки добре известния договор за приятелство, предназначен да укрепи волята на Сърбия да се противопоставя на мира на Балканите и да я насъскат срещу Германия. И това не беше платонично намерение. Москва изисква мобилизирането на сръбската армия.
Тъй като продължавах да вярвам, че е по-добре да не говоря, господарите на Кремъл предприеха още една стъпка.
Правителството на Германския райх разполага с два документа, от които се вижда, че Русия, за да вкара най-накрая Сърбия във войната, ѝ е обещала да достави през Солун самолети, боеприпаси и други военни материали срещу Германия. И това се случва в момента, когато аз още съветвах японския външен министър д-р Мацуока да търси намаляване на напрежението с Русия, като все още се надявах да послужа и в този случай на мира.
Ако досега обстоятелствата ме принуждаваха да мълча, сега е дошъл моментът, когато по-нататъшното бездействие ще бъде не само грях на съучастие, но и престъпление срещу германския народ и цяла Европа.
Днес на нашата граница са 160 руски дивизии…
Ето защо, днес реших да предоставя съдбата и бъдещето на Германския райх и нашия народ в ръцете на нашите войници. Нека Господ да ни помогне в тази борба!
Подпис:
Адолф Хитлер
* * *
Обръщение на Владимир Путин към руския народ във връзка с началото на войната срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.
Уважаеми граждани на Русия! Скъпи приятели!
Днес отново считам за необходимо да се върна към трагичните събития, случващи се в Донбас, и ключовите въпроси за осигуряване на сигурността на самата Русия.
Ще започна с това, което казах в обръщението си от 21 февруари тази година. Става дума за това, което предизвиква у нас особено безпокойство и тревога, за онези фундаментални заплахи, които година след година, стъпка по стъпка, грубо и безцеремонно се създават от безотговорни политици на Запад спрямо нашата страна. Имам предвид разширяването на блока на НАТО на изток, приближавайки военната му инфраструктура към руските граници.
Добре е известно, че в продължение на 30 години ние упорито и търпеливо се опитвахме да постигнем споразумение с водещите страни от НАТО за принципите на равна и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения постоянно се сблъсквахме или с цинична измама и лъжи, или с опити за натиск и шантаж, а междувременно Северноатлантическият алианс, независимо от всичките ни протести и загриженост, непрекъснато се разширява. Военната машина се движи и, повтарям, приближава се плътно към нашите граници.
Защо се случва всичко това? Откъде идва този нагъл маниер да се говори от позицията на собствена изключителност, непогрешимост и всепозволеност? Откъде е пренебрежителното отношение към нашите интереси и абсолютно законни искания?
Отговорът е ясен, всичко е разбираемо и очевидно. Съветският съюз в края на 80-те години на миналия век отслабна, а след това и съвсем се разпадна. Целият ход на случващите се тогава събития е добър урок за нас и днес, той убедително показва, че парализата на властта, волята е първата крачка към пълна деградация и забвение. Това ни струваше тогава за известно време да загубим увереност в себе си и всичко – балансът на силите в света се оказа нарушен.
Това доведе дотам, че предишните договори и споразумения фактически вече не действат. Уговорките и молбите не помагат. Всичко, което не устройва хегемона, управляващите, се обявява за архаично, остаряло, ненужно. И обратното: всичко, което им се струва изгодно, се представя като върховна истина, поднасяна като истина от последна инстанция, прокарва се на всяка цена, нагло, с всички средства. На несъгласните се чупят коленете.
Това, за което говоря сега, засяга не само Русия и предизвиква не само нашата загриженост. Това се отнася за цялата система на международните отношения, а понякога дори и за самите съюзници на САЩ. След разпадането на СССР всъщност започна преразпределението на света и приетите по това време норми на международното право – а ключовите, основни от тях бяха приети в края на Втората световна война и до голяма степен укрепиха нейните резултати – започнаха да пречат на онези, които се обявиха за победители в Студената война.
Разбира се, в практическия живот, в международните отношения, в правилата за тяхното регулиране беше необходимо да се отчитат и промените в ситуацията в света, и самият баланс на силите. Това обаче трябваше да стане професионално, гладко, търпеливо, като се отчитат и зачитат интересите на всички държави и при разбиране на собствената отговорност. Но не – състояние на еуфория от абсолютно превъзходство, един вид съвременен вид абсолютизъм, при това на фона на ниско ниво на обща култура и арогантност на тези, които подготвяха, приемаха и прокарваха изгодни само за себе си решения. Ситуацията започна да се развива по различен сценарий.
Не е нужно да търсите примери далеч. Първо, без никаква санкция от Съвета за сигурност на ООН те проведоха кръвопролитна военна операция срещу Белград, използвайки авиация и ракети директно в самия център на Европа. Няколко седмици непрекъснати бомбардировки по цивилни градове, по животоподдържаща инфраструктура. Налага се да припомним тези факти, тъй като някои западни колеги не обичат да си спомнят тези събития, а когато говорим за това, предпочитат да посочат не нормите на международното право, а обстоятелствата, които тълкуват, както им е удобно.
След това дойде ред на Ирак, Либия, Сирия. Нелегитимното използване на военна сила срещу Либия, изкривяването на всички решения на Съвета за сигурност на ООН по либийския въпрос доведоха до пълно разрушаване на държавата, до появата на огромно огнище на международен тероризъм, до факта, че страната се потопи в хуманитарна катастрофа, в гражданска война, която продължава много години. Трагедията, която обрече стотици хиляди, милиони хора не само в Либия, но и в целия този регион, доведе до масово миграционно изселване от Северна Африка и Близкия изток към Европа.
Подобна съдба беше подготвена и за Сирия. Боеве на западната коалиция на територията на тази страна без съгласието на сирийското правителство и санкцията на Съвета за сигурност на ООН – това не е нищо друго освен агресия, интервенция.
Но специално място в тази поредица заема, разбира се, инвазията в Ирак, също без всякакви правни основания. Като претекст беше посочена уж налична в САЩ достоверна информация за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак. Като доказателство за това публично, пред целия свят, държавният секретар на САЩ разклати някаква епруветка с бял прах, уверявайки всички, че това е химическо оръжие, разработвано в Ирак. А след това се оказа, че всичко това е измама, блъф: никакво химическо оръжие няма в Ирак. Невероятно, изненадващо, но фактът си остава факт. Имаше лъжи на най-високо държавно ниво и от високата трибуна на ООН. И в резултат – огромни жертви, разрушения, невероятен изблик на тероризъм.
Изобщо, създава се впечатлението, че практически навсякъде, в много региони по света, където Западът се налага да установява своя ред, в резултат остават кървави, незарастващи рани, язви на международния тероризъм и екстремизъм. Всичко, което споменах, са най-въпиющите, но далеч не единствените примери за пренебрегване на международното право.
В тази редица има обещания към страната ни НАТО да не се разширява дори с един инч на изток. Повтарям – измамиха ни, но казано по-популярно, просто ни изхвърлиха. Да, често можете да чуете, че политиката е мръсна работа. Възможно е, но не чак толкова, не до такава степен. В крайна сметка подобно измамно поведение противоречи не само на принципите на международните отношения, но преди всичко на общопризнатите норми на морала и нравствеността. Къде са тук справедливостта и истината? Просто куп лъжи и лицемерие.
Впрочем самите американски политици, политолози и журналисти пишат и говорят за това, че в рамките на САЩ през последните години е създадена истинска „империя на лъжата“. Трудно е да не се съгласим с това – то е точно така. Но не бива да скромничим: Съединените щати все още са велика страна, системоформираща сила. Всички нейни сателити не само примирено и послушно се съгласяват, пригласят ѝ по всеки повод, но и копират поведението ѝ, приемат с ентусиазъм предлаганите от нея правила. Затова с пълно основание можем уверено да кажем, че целият така наречен западен блок, формиран от Съединените щати по свой образ и подобие, е въпросната „империя на лъжата“.
Що се отнася до нашата страна, след разпадането на СССР, при цялата безпрецедентна откритост на новата съвременна Русия, готовността да работим честно със САЩ и други западни партньори и в условията на практически едностранно разоръжаване, те веднага се опитаха да ни потиснат, довършат и унищожат напълно. Точно така беше през 90-те, в началото на 2000-те, когато така нареченият колективен Запад най-активно подкрепяше сепаратизма и наемническите банди в Южна Русия. Какви жертви, какви загуби ни костваше всичко това тогава, през какви изпитания трябваше да преминем, преди най-накрая да пречупим гръбнака на международния тероризъм в Кавказ. Ние помним това и никога няма да го забравим.
Да, всъщност доскоро не спираха опитите да ни използват за свои интереси, да разрушават нашите традиционни ценности и да ни налагат своите псевдоценности, които да ни разяждат нас, нашите хора отвътре, тези нагласи, които те вече агресивно насаждат в своите страни и които директно водят до деградация и израждане, защото противоречат на самата природа на човека. Няма да стане, никога никой не го е постигал. Няма да се получи и сега.
Въпреки всичко през декември 2021 г. все пак за пореден път направихме опит да се договорим със САЩ и техните съюзници относно принципите за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко напразно. Позицията на САЩ не се променя. Те не смятат за необходимо да преговарят с Русия по този ключов за нас въпрос, преследвайки свои собствени цели, пренебрегват нашите интереси.
И разбира се, в тази ситуация у нас възниква въпросът: какво да правим по-нататък, какво да очакваме? Знаем добре от историята как през 40-та и началото на 41-ва година на миналия век Съветският съюз се опитваше по всякакъв начин да предотврати или поне отложи началото на войната. За тази цел, наред с други неща, той се опита буквално до последно да не провокира потенциалния агресор, не извърши или отложи най-необходимите, очевидни действия за подготовка към отблъскване на неизбежна атака. И тези стъпки, които все пак бяха предприети в крайна сметка, бяха катастрофално закъснели.
В резултат на това страната не беше готова да посрещне в пълна сила нашествието на нацистка Германия, която без обявяване на война нападна родината ни на 22 юни 1941 г. Врагът беше спрян, а след това и съкрушен, но с колосална цена. Опитът за успокояване на агресора в навечерието на Великата отечествена война се оказа грешка, която струваше скъпо на нашия народ. Още в първите месеци на военните действия загубихме огромни, стратегически важни територии и милиони хора. Втори път няма да допуснем такава грешка, нямаме право.
Тези, които претендират за световно господство, публично, безнаказано и, подчертавам, без основание, обявяват нас, Русия, за свой враг. Те действително разполагат днес с големи финансови, научно-технологични и военни възможности. Ние сме наясно с това и обективно оценяваме заплахите, които постоянно ни отправят в икономическата сфера, както и способността ни да се противопоставим на това нагло и перманентно изнудване. Повтарям, оценяваме ги без илюзии, изключително реалистично.
Що се отнася до военната сфера, то съвременна Русия, дори след разпадането на СССР и загубата на значителна част от неговия потенциал, днес е една от най-мощните ядрени държави в света и освен това има определени предимства в редица от най-новите видове оръжия. В тази връзка никой не трябва да има съмнения, че директна атака срещу страната ни ще доведе до поражение и тежки последици за всеки потенциален агресор.
В същото време технологиите, включително отбранителните, се променят бързо. Лидерството в тази област отминава и ще преминава от ръка на ръка, но военното развитие на териториите в съседство с нашите граници, ако го позволим, ще остане за десетилетия напред, а може би завинаги и ще създаде непрекъснато нарастваща, абсолютно неприемлива заплаха за Русия.
Още сега, с разширяването на НАТО на изток, ситуацията за страната ни с всяка година става все по-лоша и по-опасна. Освен това през последните дни ръководството на НАТО открито говори за необходимостта от ускоряване, форсиране на придвижването на инфраструктурата на Алианса към границите на Русия. С други думи, те втвърдяват позицията си. Вече не можем просто да продължим да наблюдаваме случващото се. Би било абсолютно безотговорно от наша страна.
По-нататъшното разширяване на инфраструктурата на Северноатлантическия алианс, започналото военно усвояване на териториите на Украйна са неприемливи за нас. Въпросът, разбира се, не е самата организация на НАТО – тя е само инструмент на външната политика на САЩ. Проблемът е в това, че на прилежащите ни територии – ще отбележа, на нашите собствени исторически територии – се създава враждебна ни „анти-Русия“, която е поставена под пълен външен контрол, интензивно се заселва от въоръжените сили на страните от НАТО и се напомпва с най-съвременни оръжия.
За САЩ и техните съюзници това е така наречената политика на сдържане на Русия, очевидни геополитически дивиденти. А за страната ни това в крайна сметка е въпрос на живот и смърт, въпрос за нашето историческо бъдеще като народ. И това не е преувеличение – то е точно така. Това е реална заплаха не само за нашите интереси, но и за самото съществуване на нашата държава, нейния суверенитет. Това е самата червена линия, за която се говори много пъти. Те я прекрачиха.
В тази връзка – и за ситуацията в Донбас. Виждаме, че силите, които извършиха държавен преврат в Украйна през 2014 г., взеха властта и я държат с помощта на всъщност декоративни изборни процедури, окончателно се отказаха от мирно уреждане на конфликта. Осем години, осем безкрайно дълги години, ние правихме всичко възможно, за да разрешим ситуацията с мирни, политически средства. Всичко напразно.
Както вече казах в предишното си обръщение, човек не може без състрадание да гледа това, което се случва там. Беше просто невъзможно да издържи всичко това. Трябваше незабавно да се спре този кошмар – геноцида срещу милионите живеещи там хора, които се надяват само на Русия, надяват се само на нас. Именно тези стремежи, чувства, болка на хората бяха за нас основният мотив да вземем решение за признаване на народните републики на Донбас.
Това, което смятам за важно да подчертая допълнително: водещите страни от НАТО, за да постигнат собствените си цели, подкрепят в Украйна крайни националисти и неонацисти, които от своя страна никога няма да простят на кримчаните и севастополците свободния им избор – обединение с Русия.
Те, разбира се, ще полазят в Крим, точно както и в Донбас, с война, за да убиват, както убиваха беззащитни хора бандите на украинските националисти, съучастниците на Хитлер по време на Великата отечествена война. Те открито заявяват, че предявяват претенции за редица други руски територии.
Целият ход на развитието на събитията и анализът на постъпващата информация показват, че сблъсъкът на Русия с тези сили е неизбежен. Това е само въпрос на време: те се готвят, те чакат удобния час. Сега претендират още за притежаването на ядрени оръжия. Няма да позволим това да стане.
Както казах по-рано, след разпадането на СССР Русия прие нови геополитически реалности. Ние уважаваме и ще продължим да се отнасяме с уважение към всички новообразувани страни в постсъветското пространство. Ние уважаваме и ще продължим да уважаваме техния суверенитет и пример за това е помощта, която оказахме на Казахстан, който се сблъска с трагични събития, с предизвикателство за неговата държавност и цялост. Но Русия не може да се чувства в безопасност, да се развива, да съществува с постоянната заплаха, идваща от територията на съвременна Украйна.
Напомням, че през 2000 – 2005 г. ние дадохме военен отпор на терористите в Кавказ, отстояхме целостта на нашата държава, съхранихме Русия. През 2014 г. подкрепихме кримчани и севастополци. През 2015 г. приложихме Въоръжените сили, за да поставим сигурна бариера пред проникването на терористи от Сирия в Русия. Нямахме друг начин да се защитим.
Същото нещо се случва и сега. Просто не ни е останала друга възможност да защитим Русия, нашия народ, освен тази, която ще бъдем принудени да използваме днес. Обстоятелствата изискват от нас решителни и незабавни действия. Народните републики на Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ.
В тази връзка, в съответствие с член 51 от част 7 от Устава на ООН, със санкцията на Съвета на федерацията на Русия и в изпълнение на договорите за приятелство и взаимопомощ с Донецката народна република и Луганската народна република, ратифицирани от Федералното събрание на 22 февруари тази година, взех решение за провеждането на специална военна операция.
Нейната цел е защита на хората, които в продължение на осем години са подлагани на издевателство и геноцид от страна на киевския режим. И за това ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както и за изправяне пред съда на онези, които са извършили многобройни кървави престъпления срещу мирни жители, включително граждани на Руската федерация.
В същото време в нашите планове не влиза окупацията на украински територии. Няма да налагаме нищо на никого със сила. В същото време чуваме, че напоследък на Запад се появяват все повече думи, че подписаните от съветския тоталитарен режим документи, които консолидират резултатите от Втората световна война, вече не трябва да се изпълняват. Е, какъв е отговорът на това?
Резултатите от Втората световна война, както и жертвите на нашия народ на олтара на победата над нацизма са свещени. Но това не противоречи на високите ценности на човешките права и свободи, основани на реалностите, които са се развили днес през всички следвоенни десетилетия. Също така не отменят правото на нациите на самоопределение, залегнало в член 1 от Устава на ООН.Напомням, че нито при създаването на СССР, нито след Втората световна война хората, живеещи на едни или други територии, влизащи в съвременна Украйна, никой никога не е питал как самите те искат да уредят живота си. В основата на нашата политика е свободата, свободата на избор всеки сам да определя своето бъдеще и бъдещето на своите деца. И ние считаме за важно от това право – правото на избор – да могат да се възползват всички народи, живеещи на територията на днешна Украйна, всички, които искат това. [...]
