Михаил Маджаров (1854-1944) е български политик, един от водачите на Народната партия.
Роден в Копривщица, той е племенник на революционера Георги Бенковски. Михаил Маджаров става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е депутат в Областното събрание (1880-1885) г. и директор на финансите (1884-1885) г. на автономната област.
След преврата от 1886, г. както много други проруски ориентирани общественици, Михаил Маджаров емигрира в Русия. Той прекарва няколко години в Одеса, а през 1889 г. се завръща в България и работи като адвокат и публицист. През този период той прави първия превод на български език на романа „Война и мир“ на Лев Толстой.
След падането на правителството на Стефан Стамболов Михаил Маджаров става един от водачите на новообразуваната Народна партия и заема поста министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) г.
През 1913-1914 г. Маджаров е посланик на България във Великобритания и подписва от българска страна Лондонския договор през 1913 г. След това за кратко е посланик в Русия (1914-1915) г.
През 1920 г. Народната партия се обединява с Прогресивнолибералната партия в Обединена народно-прогресивна партия. Като активен деец на опозиционния Конституционен блок, през 1922 г. Михаил Маджаров е изпратен в затвора от правителството на Александър Стамболийски.
Михаил Маджаров е тежко ранен по време на бомбардировките на София и умира на 23 януари 1944 г.
